Свиренето на вятъра при преминаването му през пукнатини и отвори вероятно е подтикнало първобитния човек да създаде изкуствени средства за получаване на звуци чрез духане. За тази цел си служил с животински рогове и зъби, кухи пищялни кости, тръбички от тръстика, различни видове миди и охлюви и др. Дървените духови инструменти като права флейта, различни видове свирки и инструменти с двойна и единична тръстикова пластинка са били известни още на древния Египет, Сирия, Асировавилония, Палестина. Индийците са познавали правата и напречната флейта и инструменти с тръстикова пластинка. Китайците и японците употребявали също така най-различни видове флейти и инструменти с единична и двойна тръстикова пластинка. Старите народи на Гърция и Рим си служили с гръцкия авлос и римската тибия.
От всички дървени духови инструменти правата флейта има най-стар произход. Напречната флейта и другите видове дървени духови инструменти се разпространили в Европа през времето на кръстоносните походи, а също така и през периода на нахлуването на маврите в Южна Европа.
Флейтата се смята за един от най - старите дървени духови инструменти. От незапомнени времена тя била известна на всички народи. В Египет флейтата се среща в две разновидности: права флейта с чавковиден наустник, която се е наричала мем, и напречна флейта - себи.
Правата флейта била известна в Асировавилония. В Китай правата флейта се изработвала от глина и се наричала сюан, както и от бамбук - cяo. Напречните флейти - ди, също били бамбукови или тръстикови н се наричали чи или юе. Като разновидност на Пан-флейтата бил известен иннструментът пайсяо. В Индия правата флейта се наричала лайю, а напречната ванша и мурали. Древногръцкият сиринкс бил разпространен в две разновидности - права флейта - н своеобразна Пан-флейта. Музикалният инструментариум на древния Рим бил почти същия като този на древна Гърция. В началото на Средновековието в Европа се появява най - напред правата флета после напречната.